Оная тънка нишка между залязващия изгрев
и безлунният следобед,
в отнесеното време на планинският водовъртеж,
от влажни листи и възторзи,
приседнал в скута
 на дъждовният поток от ласките ми,
солен и морски,
поемаше,
отдаваше и беше...
Ти ...и стихче ти написах!