Оная тънка нишка между залязващия изгрев
и безлунният следобед,
в
отнесеното време на планинският водовъртеж,
от влажни листи и
възторзи,
приседнал в скута
на дъждовният поток от ласките ми,
солен и
морски,
поемаше,
отдаваше и беше...
Ти ...и стихче ти написах!
Няма коментари:
Публикуване на коментар