Крилата ми,
обрулени от вятъра
пробягват плахо през Света,
душата ми,
копнееща за Светлото Начало,
безмълвие обвива,
притаена е мълчи!
Несътворение в деня,
в нощта ,
пробудено,
очакващо неспирно броди
незнайно тихо,
близо до душата ми зове
непреоткритото,
прикрито сиво,
делнично безумие...
Просторно тичащи,
несътворени светове,
препускат във съня ми,
мигащо очите ми отворил!
И търся в дебрите на своето сърце,
Съдбата си на живо бездихание,
Душа в Душата да съзре,
копнежно топли, топли длани…
О,време на изгубени,
намерени странствувания,
някъде от миналото те съзрях,
потърсих във сърце,
сърцето ми,
туптящо живото
и взрях се в Сътвореното
усещайки, едно единствено сърце!
Няма коментари:
Публикуване на коментар