петък, 9 ноември 2012 г.

Екот от Всемира

Времето отминало,
понесло в себе си
задъханите, блудни светове,
във моите дни преплетени,
с тъга и порив,
звездна светлина,
във тайните ми прокънтели,
с неясно отражение
на плахи стъпки,
трескаво издаващи смирение,
безлуние и самота,

желание,
ръце,
не търсещи пощада,
безмилостен копнеж

по твоето дихание
проникващо във мен
невидимо,
пронизващо стенание,
от страст,
и кръговрат от чувствено отдаване...

Предвечният стремеж към светлина,
в душата ми

погълната от мрака
на безпощадна клада от живи въглени,
отнели свян и гордост
немилостиво,
неочаквано усещане
и жажда
за безпаметно поглъщане
на влажният сумрак,
от семена покълнали,
несътворили сътвореното,

предвечните миражи
на пустинна жажда за любов...

Потъване...

Среднощен писък...
Екот от всемира...
Мълния пробола сетивата ми...

И там, във огненият вик на моята душа,
единствен лъч надежда..носеща познание

Екот от Всемира...






Няма коментари:

Публикуване на коментар