Времето отминало,
понесло в себе си
задъханите, блудни светове,
във моите дни преплетени,
с тъга и порив,
звездна светлина,
във тайните ми прокънтели,
с неясно отражение
на плахи стъпки,
трескаво издаващи смирение,
безлуние и самота,
желание,
ръце,
не търсещи пощада,
безмилостен копнеж
по твоето дихание
проникващо във мен
невидимо,
пронизващо стенание,
от страст,
и кръговрат от чувствено отдаване...
Предвечният стремеж към светлина,
в душата ми
погълната от мрака
на безпощадна клада от живи въглени,
отнели свян и гордост
немилостиво,
неочаквано усещане
и жажда
за безпаметно поглъщане
на влажният сумрак,
от семена покълнали,
несътворили сътвореното,
предвечните миражи
на пустинна жажда за любов...
Потъване...
Среднощен писък...
Екот от всемира...
Мълния пробола сетивата ми...
И там, във огненият вик на моята душа,
единствен лъч надежда..носеща познание
Екот от Всемира...
Няма коментари:
Публикуване на коментар