Да сбъдваш сбъднатост,
раздиплена и дива
като в стих,
кадифена невинност,
вселенско безумие,
сън дълбок обсипан със незнайниче...

Най-тайните ти неизречени мечти,
в най-тайните ми трепетни стенания,
въздушната агония на устните ми,
сред водопадните есенни вопли на облаците...

Лудост ли е сремоглавия копнеж,
терзанието на сърцето и ръцете ти
във полусенките прилегнали на моите гърди
и устните ти,
полуделите,
до болка впити в разбушуваната долина
на ароматите ми бликнали,
шумящи гейзери,
потънали във тъмния воал
на неизказаните думи,
мъгливи брегове
прикрили моето безумие...