моята песен,
потайната
неспокойната,
тъмната.
Чувал ли си я?
Идва от далеко и говори,
припява и вятъра,
неукротимия,
дето отнася мечтите,
запокитва ги в пустинята,
пясък и сенки простенват.
Чуваш ли Страннико,
понесъл в ръцете си
късче от небесата и
жадуваните…
Не, не си я слушал песента ми,
онази,незнайната,
дето клокочи в недрата изворни
и няма кой да я понесе над просторите...
Страннико,
кой песни ще реди за тебе
след края на моята песен?
Няма коментари:
Публикуване на коментар