петък, 9 ноември 2012 г.

Когато няма какво да кажа
избухва свръхнова
времето замира
в очакване на следващия колапс
на отмиращата надежда.
Когато няма какво да ми кажеш,
оправданието е силата на меча
пропуснатите мечти,

са щита на сърцето,
неизживяните възторзи
прелюдия към стремоглава лавина,
пъзел от стъкълцата на решетка,
раковина разчупена

 захвърлена на дъното
минало без спомен,
съдбовни песни на невидими птици,
чиито напеви не нашепват безпътниче

 и звездни недоумения...

Когато ... съм като Захир ... невъзможна ! 








Няма коментари:

Публикуване на коментар