Не се завръщай,вече свикнах
със празнотата вътре в мен,
с озъбената болка в мрака,
със това,че съм без теб!

Спокойна съм,
виж,мога да се смея
безплътен клоун в твоя свят...

И бялото на моя цвят ухае,
на нощ във ден,
на сън безпаметен,
копнежно снежен...

Не,не се завръщай!
Тишината стене,
сълзите някъде във мен потичат,
нетърпимо бреме,
пропило моите безвремия...

И не ми казвай тези думи.
Думи,думи,думи!
Не си играй със мен!
И не смущавай моя сън,
сърце от пепел мое нежно...

Игра е,знам,
но ти...недей!

Недей смущава моето безгрижие
и не убивай всичко в мен,
не се завръщай във съня ми
далече някъде си...

Вън от мене
витае образ озарен
от твоето невидимо присъствие
и не поглеждай във душата ми
не гледай сведената ми глава
и не усещай как копнея
да ме докоснеш със ръка
и нежно в утрото да ме погалиш със устните си...

Трепет мой...ела...!