Пленено утро
безпощаден тътен
от върховете непрогледнали
извъсено протегнали ръце
и впили устните си искащи в небето
Клада от копнеж и непознати шепоти...
Ветрени пространства
пълни със събудено предчувствие,
отдаденост и тръпнещо поглъщане
до предела на невъзможното
отвъд границата на допустимото
Преплитане на вектори и свян
от собствената ми
неизкусима същност на жена,
която чака обладание
и жарки тласъци
от недрата на вулкана неизбухнал
извисен във тъмните недра
на недоизказаните ми копнежи…
Няма коментари:
Публикуване на коментар