***
Отколешни спомени времето носи
пребродила себе си, тебе откривам
отвъд тишината пресичаща вектори,
сред пустоша на нивите посяти, непокълнали
сред сенките на някогашни истини
сред святия олтар на праведност и милост
сред глътката любов, ухаеща на смирна и безумие
сред вкуса на устните ти недопитите, неземните...

Косите ми като потоци спускат се,
обвиват те, обезумели и раздиплени,
извиват се бедрата самодивски...

И Звяра в теб клокочи и бълбука
и Звяра в мен поема те, 
със своята стихийна жадна същност,
невъплътена мощ и дивна необятност
която търси обладание ...

***