Задъхано ми е
и ме гори отвътре,
онова мъчително дихание
на спящите дървета в двора,
побелели от спомени,
свидетели на мигове,
безмълвни стражи
взрязани в моето пространство
от огледални образи...

Превзето и оголено Аз,
Лунен първообраз на галактика от споделеност
и далечно проектиране без пътеводител и насока,
мигове,
споделяни със птиците,
крила от пеперудени трептения до теб,
във теб
и в мен
приливане,
отдаване и път...

Незнайно предопределено време
от твоя свят,
до моя
незабележим
и толкова отворен!

За теб...
За мен...

Безлуние в звездите и мечтите...
Смутена самота...

И в нея само ти!