Съновидения

Виждаш ли недоизречените мигове,
на моето безумно обещание,
преливащите сенки на фантомите,
бледнеещи във утринният хлад...

И тази тайна, скрита в думите,
които се отронваха безумни...
Съновидения от мисъл и копнеж,
изтръгнат вопъл, лумнал неочаквано...

И тъжният прибой край старите скали,
отломки от нестихващи възторзи...
И мойте устни, плахи, недокоснати,
които ти шептяха среброструние...

Оная тъмна, криволичеща магия,
която ни поглъщаше омаяни
и моят вик, от лава образуван,
във твоят огън диво се взривяваше!

И виждам клади и слънца!
Усещам песента на времето!
Преди да долети съдбовната стрела!
Преди да ни погълне пропастта
И виждам теб!
Преди да видя себе си !