четвъртък, 29 ноември 2012 г.

Проглас към Небето

Безумието на мрака ме залива,
порой от мътна зла река,
блата и смрад ме пак обливат,
сърцето плаче,
страх и мрак,
бум трак, мрак и страх,
няма време, няма време,
щом страхът те пак превземе
и реката зла те влачи,
през дерета и сокаци
тичаш, бягаш като луда,
мяташ се и стенеш...

Мрак...

Бягай, крий се,
няма как,
да не виждаш светлината,
и да бягаш във гората,
гдето зверовете зли
те причакват от зори,
ще останеш без език
и без слово
и без разум,
тежко време,
свод небесен без лъчи
и лица без светлини
и човеци
без лица,
все ла-на,ла-на ла-на,
във клозетна яма всички,
ще потънем
сам самички,
всеки с своята лъжа,
всеки в свойта тъмнина...

Где си,свято семе?
Боже!
Где е светлият ти лик?
Где се криеш, Бог велик
и не вършиш чудеса
тук, на грешната земя...

Знам,
човекът те прокуди,
свит във своите заблуди,
где да те открия Боже?

Все към теб очи повдигам,
врат превивам,
Но уви !

Ти отвръщаш пак очи,
от сърцето ми тревожно!
Знам,
за теб е невъзможно
да си като шут, надут
или като ято свраки...


Ти си свят и тъй велик!
Разкажи ми с прост език,

що те теб сега тревожи !
Говори ми!
Боже, Боже!
Покажи ми своят лик!
И отново,
тъй велик,
във сърцето ми роди се!

И тогава то,
горкото,
ще се отърве от злото,
ще възкръсне

и скръбта,
ще избяга от света
и тогава светлината,
ще прегърне пак земята
и в Небесният олтар,
пак ще има цвят и жар
и човекът ще поеме,
тук отново свято семе
и ще цъфне като мак,
дар чудесен,
плод и песен,
сок от смирна и нектар,
ах, какъв Небесен дар,
от любов сме сътворени
и с любов сме оградени,
това се казва
дял от слава,
знам,
това не е забрава!




1 коментар: