Безплътно

Препатил пътнико,
в пустинна доба,
се скиташ бледен и самотен
къде изчезна образа ти мил?
Дали вълшебник зъл е скрил от мен
това видение небесно...

Да тръгна тук сега без теб уви,
това не ми е никак лесно,
тъга в очите ми гори
и горест вътре ми тежи,
полека гасне бледият светлик
на дълъг ден,
незнайно приглушени стъпки
невидимо понасят облаци
и приказни видения
безплътно преминават,
все по далеч от мен
нощта всевластна ще ни скрие от света...

Едвам удържам сетивата
и дъх изгарящ ме гори,
нима плътта ми искаш ти,
това безумие е тъй голямо,
аз съм магьосница омайна
 и зная чудна,
чудна тайна,
която ще те умори,
щом смело ме прегърнеш ти!

Дъхът ти нежен ще изпия,
във мене диша скрита сила,
във долината на страстта,
ще бъде пагубно за твоята душа...„

Отрязах своите коси,
въже ти сплетох,
от лъчи и нежни момини слова,
преплетох го във тънката снага,
на тялото си от дъга пропито,
ела и дай ми устните си мъжки,
да вкуся тези пламенни милувки
и да погаля твоето лице!

Луна...
о, скрий ме от света,
за да потъна във нощта...

Но любовта е тъй коварна,
до ненасита,
сладка,
тайна,
кошмарно страстна,
безумно сластна,
изгарящ огнен дракон,
със копнеещи от яростна възбуда сетива,
лениво ласкав,
вплел телата във греховен стон!

Виж над нас се носи вихър,
диво алчен за любов
възторг от тласъци и влага слети във едно!

Мъж и жена...
без дъх остават в пропастта ...


из "Дневник за неканените гости"

Еос