петък, 7 юни 2019 г.

Микс от ветрове





Разхвърляни миражи..
Мъгливи, ниски ветрове..
Злокобен зной с дълги пречупени прешлени..
Мъртво слънце с последни червени очи..
Счупена стъклена светлина,
танцуваща върху разпятие
от забравени,
непотребни молитви...
Прокуден звън,
започнал вибрацията си в разгърдена гръд...
Метафоричен разстрел..
и площад пълен с неопределени понятия...
Танцуващи думи, пълни с безветрие..
Самотата е залепнала ръждива плесен
и нещо самотно и грозно....
И няма нито сърце,
нито очи...
Почти като гръм без трясък
огнедишащи дракони
подредени в безмислени гербове...
Пукащ огън, литнал към теб
Шест пъти завързана душа..
Има мъдрост завързана в безкрайни вечности
едно опустяло небе
няколко замислени клоуни..
Блъскам криле
в собственото си инкогнито...
Извисяването ми е закопчано с белезници...
Искам да са живи силните очи...
Сърцето и да има пулс..
Превърнах се във паднал полет,
бягство..от насъскани, грабливи птици,
от хребети със болни очертания,
от заболяло време с нокти..
Думите и бягат успоредно с мен
и ме следват тази вечер,
в някакъв измислен и затворен свят
Мислите ми свършиха,
Празното пълзи навсякъде...



Няма коментари:

Публикуване на коментар