Над
хоризонта
залезът се
стича
там въздухът
шепти легенди
щастливо ми
е да обичам
усмивка сред
тревите свети...
И ставам още
по прекрасна
седеф със
образ на кокиче
от пръстите
ми капе вятър
зеленоок
като момиче...
Над
хоризонта маковете греят
орисниците
коленичат,
две длани
обич в шепа вечност
невидими на
слънцето се вричат...
Няма коментари:
Публикуване на коментар