***

В ония дълги часове,

нанизани на хурката на времето

преда си нишка - паяжина от свила

в дъждовен ореол на тъмно скрита...

Преде живота,

изтъкава съдбовно беловлас акорд

и нишките със благост оцветява

в къделята на нечия любов...

Далечни ленени мъгли

в брега на спомена оплитат сенки

отново закопняло за любов

сърцето ми в коралово море клокочи...

Във стаята ми-светове

със стъклописи от молитвени копнежи...

сред спомените-ветрове,

ъглите тук безброй са.. и все криви...