***

Осъмвам пак без теб,

часът е пиков,

със пролетни минути 

обкръжен,

въздушен някак,

преоткриващ секундите

който са без пет...

Отпивам дажбата със глътка ожъдняла,

кафето пак е три в едно,

пенливо като сипкава надежда,

със сладост от тангентата без пет...

Мижа с прикрито недоволство,

зъбато ми е, няма как -

и търся дневното вълшебство

във чашата с кафе от зейнал мрак...