***

Разрошени облаци,

устни игриви

събличат полудялото небе,

във пролетния ритъм уловили

светулки от незнайни светове...

Потръпвам съживена от възторга,

обличам макове

наместо ветрове

и скитам в люлякова изнемога

край оживялото след зимата море...

Във полета на пролетния ирис

сред храма на зелените простори

превръщам сивата безбрежност

във цветно мое битие...