***

 Нищо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света...

Уилям Сароян

Магията във хаоса се крие

единствен в нямото си откровение,

виновно на облаци кацват мечтите,

във буйни реки от съдбовна греховност...

Сред тях оцелявам

потънала в цветното,

а ехото шепне моето име...

Там някъде планини се синеят,

морето е люляк в рапани от сняг,

брилянтно разлистват се пясъчни думи,

привличат вселени от ябълков цвят...

Във тоя спектакъл се крият безумства,

една орхидея уханно ръми,

а дивите нощи са в моите устни,

мълчание капещо в зимния скреж...

Как тихо е шумното мое безгрижие,

прегръщам те топла лилава вълна,

потъвам във себе си призрачно южна,

пулсира сърцето в измамна нега...