сряда, 13 февруари 2019 г.

***

 Нищо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света...

Уилям Сароян

Магията във хаоса се крие
единствен в нямото си откровение,
виновно на облаци кацват мечтите,
във буйни реки от съдбовна греховност...

Сред тях оцелявам
потънала в цветното,
а ехото шепне моето име...

Там някъде планини се синеят,
морето е люляк в рапани от сняг,
брилянтно разлистват се пясъчни думи,
привличат вселени от ябълков цвят...

Във тоя спектакъл се крият безумства,
една орхидея уханно ръми,
а дивите нощи са в моите устни,
мълчание капещо в зимния скреж...

Как тихо е шумното мое безгрижие,
прегръщам те топла лилава вълна,
потъвам във себе си призрачно южна,
пулсира сърцето в измамна нега...



Няма коментари:

Публикуване на коментар