понякога морето потъмнява
прилича на порастнало момче
и съненият пристан оживява
подгонен от безумни ветрове...
понякога се крия в дълбините
почувствала внезапната тревога
на рачешкия прилив в плитчините
загубил вярната посока...
понякога във повея на юли
в отнесените стъпки на капризите
докосвам нечие доверие
изпивам спомена и...чакам дъждовете...
лежерна връвчица
някъде по това време..
Няма коментари:
Публикуване на коментар