Знам...
бях сянка там
в тъмното...
крива каменна уличка
ухаеща на кестени бях,
босоного лято
с плуващи ангели
в пастели от синьо море...
оживели каменни стели блуждаят
някак реалистично прикачени
в нарисувания пейзаж на скритото Аз,
порозовяло от неудобство
в смешния опит
да се извиси над нищото...
ще помечтая за твоя Луна парк
оня с латерните, с балоните
навит на вретено край моето море..
*
Ще се отдръпна тихо, тихо....
После, ще се откажа от всичко
и ще приличам на мак...
Житен..
Не целунат...
Син ..
Почервенял от неудобство..
ех..Лу...
Няма коментари:
Публикуване на коментар