***

Пролетта рисува думите

пастелно

безформени стихии

със дъх от пеперуди...

Усмивките ни са карирани звезди

заключени в слънца

от минзухари...

Със мен недей танцува днес

измислям вятър с пръски волнодумни,

наметка от вечерност съм

пенливо - сладък извор,

измислен стих

във полунощно време...

Почти като любов

в парченца от кутия

душата ми унесена мълчи,

какво от това,

че нарисувах думи,

в един миражен свят

затворен

в зеница от пастели..