Засивя
та се пропука,
време да живееш,
време да сивееш,
временно отстояние
паралел
между времето
и времената...
Агрегатен пулс,
отразен в лабиринти
подредили въздишките
в стъклописи от безвремие...
Ако думите писък са,
изпищях,
яхнах световете,
пренесох се в нищото,
нарисувах в облаците небе,
запулсирах моторно,
разбих кухините в сърцето
разпръснах се в далекото,
като уморена бяла лястовица,
възседнала себе си,
вместо звездолет...
Няма коментари:
Публикуване на коментар