***

Какво е да почувстваш тишината

в блясъка на няколко отминали живота...

Надипляш ъглите на стая

потънала в мълчание,

очакваш облака да сипе

някакви прозрачно обли думи

усетили лекокрили ангелски напеви,

в присъствието на много рехав сън

погълнал вибрациите на мисълта...

Мечтаеш ...стъклопис е

звездното небе с капчуковата луна,

улиците привличат отраженията

на угаснали очи...

И ти си иска да си мъгла

в окото на вселената,

глътка космическа чистота да отпиеш,

преди да заспиш

в полунощието на нищото

очаквайки...възнесение...