***

пътеки,

проходили в много тихи мисли

въздушно бели секунди

в пролетно подредено безветрие...

и моята ранобудост -

несъбудена

оголяла от толкова

празни думи

приличащи на дъжд,

в ефирния шепот от цъфнали пъпки,

търкулнати шепотници в път

без посока

завихрен от многоточията

на толкова галопиращи безмислици

в лавандуловия поток на времето,

което не ни принадлежи...

пътеки без път

безпосочно поели към дивото,

реещо се на хоризонта...

отекват там последните

писъци на мълчанието,

крещящи от болка...

пътеките...

проходили в много тихи мисли...