Полегни на гърдите ми,
да те послушам
легни кротко,
въздишка съм,
с ветровете общувам
онемяла от тичане...
Дъх съм,
полудял от обичане...
Слушай ме,
ще те нарисувам
раждащ гръмотевици
в хаоса от чувства...
Полегни и обичай ме
люшнат от люляци,
прозрачен кристал
в градина въздушна...
Такива сме,
звездокрили
вероятно измислени,
но толкова истински...
Постой със мен,
прегръщаме изгрева...
Няма коментари:
Публикуване на коментар