***

Разговор преди да дойдеш

- Преди да заговориш погледни в себе си. Какво виждаш там? - тя виждаше през него, потънала в залеза.

- Необходимо ми е да погледна в тебе. В мен всичко е като мъгла. - той потръпна зиморничево и сякаш се сви в сивото на нощта.

Вятър разтресе стволовете на дърветата. После  утихна в ъгъла на градината, осъзнал своята неедентичност.

- Хедонистична съм. Видя ли това? И обичам класическата музика. - тя се усмихна.

Той се намръщи. Тя сбърчи носле.

Някъде далеч утрото разтвори слънчево ветрило.Облаците увиснаха като люлки, звездопадите лилавееха като отвъдни измислици.

Това нещо, наречено любов затрептя в устните, едно препълнено утре отвори прозореца като хубава дума.

- Преди да дойдеш сънувах докосване... - тя утихна замечтано - Чудех се, дали ти си вятър или полунощна приказка?

Той не знаеше какво е. Дълго многоточие или търкулната сълза. Искаше само да се слее с нейния хедонизъм пълен с цветни дъги пеперудови и тайно да наблюдава как се съблича.

- Преди да дойдеш нямах сънища. Имах перфектната утеха на заключена въздишка. - промълви той - Нека бъда твоята приказка, тъмна и пенлива но истинска! Ако си музика, бъди моята мелодия!

Тя въздъхна. Това беше и се случвало някога.Същата измислица, подобна на ангелско песнопеене. Някакво уморено ехо приличащо на тишина.

Погледна го свечеряващо и се стопи в думите, които никога не изрече.

После сложи новите си очила , за да се превърне в себе си.