Някъде където

Дъждът без звук е,

нищо че е бос,

донася повей

на цъфтящи теменуги...

посоките са често кръстопът,

във немия отрязък

от презряло време...

камбанки звъннали

на раменете ни тежат,

изпуснали въздишки

в чаши с две кафета,

дълбоки небеса

над нас валят

дълбоки преспи

в цветни въртележки...

и тъй по друмищата

чакаме нощта,

да ни прегърне с влажни ласки..

във тъмното мълчим,

останали без глас

а вън светлее ли,

светлее...

Слънце...

Самотното пътуване ще свърши знам,

импресии във синьо,

стоплили гръдта ни,

кенари кехлибарени,

със винен вкус

и ягодова пролет,

цъфнала сред ветровете...

Там някъде където...

Поляни с дивни цветове

грижливо ще ни подслонят...

Побързай време,

на съдбите кръстопът,

и няма време...

няма време...

на Лу, на мен подобен..бе...