***

Пустотата...

отвори прозореца,

прокънтя

самота,

замириса на въглени,

мидени сърца

заваляха,

черупки боядисани в охра,

невидими чаши

прогласиха

наздравица,

фоерверк

изтърмя,

право в сърцето,

премина

бариерата,

катурна се в изгрева

и го взриви...

Хоризонтът смали се,

какавида в очите ми,

вик на сова заби

огледалният лик на луната,

после всичко разми се,

заприлича на истина,

запокити нощта ,

в оголелите пристани...

В паметта на спиралата

трупам мисли без спомени,

кой сега мой приятелю,

ще запали огньовете,

кой във Млечният път,

ще се скита със мене,

пустотата кръжи,

как е празно без тебе...

на Лу  ... Светла да е паметта му  ...