***

Несъвършенството отрича

бледия отрязък на съня.

Там някъде се крие мрака,

попивам блудкаво нектарен звън,

във немия отрязък на съдбата.

Откраднат ден в мъгли забулен,

посреща немия ми порив,

и босоног планетен звън,

по миглите ми плахо капе.

Във пазвата си крия огън,

ранима съм, измислям си пътеки,

във съвършенно огледален свят,

приспивам порива на ветровете...