Тъмносиня луна
плисва звездно отгоре,
меркантилна жена,
във най-облачни двори,
там летящи сърца
гаснат в танца и нощен,
тя е тръпнеща хлад,
от рисунака зноен,
Уж не иска сълзи,
а пробожда небето,
плиска огнена страст,
във ума и сърцето.
И предчувствие има,
безнадеждно родено,
в раковината зимна,
и в шума на морето...
Няма коментари:
Публикуване на коментар