вторник, 9 май 2017 г.

***

Усещал ли си прилив в островърха чаша,
отпиваш и сънуваш ветрове,
не чувстваш болка,
на дъното те чака Рая,
по -островръх от снежни върхове...

Ще свърши страшното очакване,
и писъка фатално неизбежен,
като излъгана надежда,
банална като рана...

И ще вали,
ще вее, 
зениците ще гаснат,
във празните ни чаши
дъждовно ще немее
измъчената обич,
по-суха от пустиня...

И страшното ни Никъде,
в което се умира...

Усещал ли си прилив в островърха чаша?
Отпивам и се питам,
защо те наранявам...


Няма коментари:

Публикуване на коментар