***

Усещал ли си прилив в островърха чаша,

отпиваш и сънуваш ветрове,

не чувстваш болка,

на дъното те чака Рая,

по -островръх от снежни върхове...

Ще свърши страшното очакване,

и писъка фатално неизбежен,

като излъгана надежда,

банална като рана...

И ще вали,

ще вее, 

зениците ще гаснат,

във празните ни чаши

дъждовно ще немее

измъчената обич,

по-суха от пустиня...

И страшното ни Никъде,

в което се умира...

Усещал ли си прилив в островърха чаша?

Отпивам и се питам,

защо те наранявам...