***

Нанизани сенки от тъмни мъниста,

напевно подрънкват във празните длани,

хартиени пръсти пред теб коленичат,

издумали всякакви мисли и думи...

Измислица няма,

редя броеница,

в нозете ми мравки,

отдолу поле,

смирението бяга унило сред клоните,

увисва в дълбокото сиво небе...

Лилавият скреж нежно сипе мълчание,

не тичай към залеза бедно сърце,

до изгрева има кръстосани облаци,

две счупени пейки  и нямо Небе.

Под тях броеници  постлани със сънища,

и няколко реда от псалми Давидови,

които ще помня до съдния ден.

Давидов псалом. Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.