Прашни улици, снежни безумици,
тъмен лед незатоплен от слънце,
бледи сенки на тъмни кръстовища,
кръстопъти белязани с мигове.
Пак се скитам и търся миражите,
заприличах на сянка от думи,
непристъпно си мое съкровище,
скрито в нежния блян на съня ми.
Онемели прозорците стенат,
непотърсени плачещи сънища,
и очаквам дълбоката бездна,
във която съм скрила дъха си..
Бездна от безумия...
ОтговорИзтриванеВ хапка отровна
на Рай илюзорен...