***

Приличам на сянка,

на музика тиха,

на пясък изтичащ във тъмното

и още съм топла в ръцете ти сънени,

разлистен прозорец от сънища дъхави.

Въздушна целувка  по твоето тяло,

ръцете ми - гларуси все още влюбени,

събличат съзвездия с устни задъхани,

когато възкръсваш отново във мене.

Тогава си тръгвам. Приличам на сянка.

Вълните защо са притихнало бледи?

По мокрия пясък пристъпва усещане,

събудило облак  разперен с илюзии.

Брега на разсъмване  пали огньове.

Рисувам безумия и влизам във рамката.

Картина от миди, от влюбени трепети

събрани набързо от друга планета.