...значи е сериозно
оздравявам
кипи ми отвътре
безлунието
вкарвам минутка от нищото
мога да понеса украсата
на типичния реалист
снегът в очите ми блести
лунно
смразява гръдта ти
щастливо притихнала в моята прегръдка
часовника замлъкна
в ужаса на устните долавям усмивка
слагам маската
господар съм на небивалите възможности...
Няма коментари:
Публикуване на коментар