Малко стихче за мен

По това се разпознавам.

Нагорчавам  от обикновеност.

После облаци рисувам.

Шумни ветрове.

Немигащи зеници.

Плътни светове,

прелитащи над моята небрежност.

Измачкан цвят от мак,

покрит със сива пепел.

Измислен звездопад

в кохортите на времето.

И много тъмен вопъл
от пладнешки неволи,

любовен аналог,

в легло от степни клони.

Разплаквай моя ден

ти мое затъмнение.

на слънчевия свод,

ти мое озарение.

Бъди ми стих,

в пропуканите щерни от безводието

на собствената ми незнайна същност,

несъбудена от дъждовете.