***

Две думи

между Аранхеус

и  тъмно синьо.

В антракта

глътка питие.

Халюцинира твоя свят

в лилави рими,

след няколко илюминации 

надраскали
долинните масиви.

Акорди,

после тишина,

тук разказа прилива от условности,

халюцинира трескавата самота

в утайката на черното кафе,

сред теменужни ниви.

Успение с любовно естество,

без захар

зрелищно горчиво,

мъглите ти разсейвам

в лунни светове

пространствената зрелищност

застива все тъй,

инфлуитивно мълчалива.