***

Камбаните от детството си търся,

ония с цвят на синьо лято,

разцъфнарите кестени в градините

свещици от олтарите познати.

Ония прасковени чудеса от крехко злато,

кристали от прозрачност непозната,

тревите, замирисали на волността ми

туптящи от разнеженост незрима,
сред баладичната епичност на очите,
озарили теменужната безумица на любовта,
кацнала на топлото ми от въздишки рамо.

И волния простор на необятното съзирам,

във влюбената нежност на мечтите,

узрели от безмислието на мрака.

Покорна във пустинята заспивам,

сънувам житните поля сред звездопади,

измамно приютили в шепите си радостта ми.