***

Орисан да обичаш сянка,

във нощ-незнайно бледолуние,

попила мъжката ти ласка,

заплакала след дири от безумия.

Затуй и тишината плаче

заслушана във есенния повей на звездите,

раздиплили крилете си до болка,

от тежката протяжност на миражите.

Тополите докосват твойте длани,

сълзите им са пухени мелодии

в сезоните на истинските спомени,

любовно приютили късче лято.