Последни капки,
дъжд изплакан,
събудените стъпки оживяват,
прозореца притихва,
разпилява мрака,
бележи призрачно душата.
Притихвам мокра от безгрижие,
загърната в предчувствие
за орис,
ранимо тялото затопля самотата,
неземен ангел в тъмното открила...
Няма коментари:
Публикуване на коментар