***

Измислих дума за следобедния смисъл на безсънието,

скрих я в суетата на побърканата дрямка – тайна сладостна,

присвила зейналите плащове на тъмни  лудости,

разнежена във сянката на светещото измерение.

Препълнена до лудост в любовта Ти – 
--Аз гола  мидена сълза от жажда...

Жажда в капки от горчиво вино, кристали от сатен и топъл вятър. 

Порои – промеждутъци търкулнати в сребристата лавина,

тялото ми, щрих от устни алчни, контур гравиран с образа на мъж.