Новолуние в което оживявам,
в тихото на звездната врата,
просветляла след раздялата.
В чистия оттенък на тревите,
между изгрева и залеза.
В нежния копнеж по дните,
мимолетни до разплакване.
Във уханията на мислите,
сътворени от игличини.
В нежността на месечината
и тъгата във очите ни,
натежали от нектарите.
В сладостта на моя спомен.
И заслушана в китарите,
разцъфтявам в твойте устни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар