***

   

    Във някакво квартално заведение коктейл поръчах и замрях, не, нямах вдъхновение, за свободата закопнях.

   Навъсих вежди и поръчах, грах супа, после метакса. 

На пода някаква цигара блестеше с ярка светлина.

Май беше фас, огниво жарко, набрах сигнала към помощта.

  -112 мили хора, спасете ме, че съм в беда!

Написах фас и се досетих, цигари нямам, имам си коктейл. 

Поръчах още стек и скара, за всички в бара, за късмет.

Навъсен келнера ме стрелка със поглед силно притеснен.

  - Добре съм...казвам  - Дай два сока, седни да пийнеш нещо с мен.

Приседна момчурляка, ко да прави, пристисна клъчки и замря.

 -Не бой се - викам му - Дай две цигари, да поговорим за снега.

-Какъв ти сняг?- се пули онзи- Вън пролетно кипи града..

А аз му думам:

 - Стой, не бой се, пий сок, че вънка заваля.

Извадих телефончето си клето, направих селфи,

 -Ей ме на...

Във сянката на чашата се крия, нишан оставих за следа...

написано, в момент на огромно напрежение!