Мълчаливо, до лудост
те вплитам в съдбата.
Аз съм бездна
ти мрак си,
бездомник от пристана.
Раковина
от моите сънища цветни,
от моите сънища цветни,
препрочитам те
сричко забравена.
Изморена
от толкова есенни пристани
от толкова есенни пристани
вятър северен в руслото мидено,
сенки празни вградил
в тишината на вихъра,
в тишината на вихъра,
в най-лудешкия порив на зимата.
И се топля в безсъници,
като празно пространство,
плаче нежност във устните
натежали от мигове.
Ти пътеко пребродена
мое лято измислено
нарисувай ми кръст
и омайвай ме с истини.
.....
ОтговорИзтриване