***

"Да, чудно време - беше през октомври,

а ангелите слизаха от рая."

Дела Раи

Небесно чудо или смях от Рая

запърха в сивата мъгла,

крилато откровение от Ада,

или Вселенска красота.

Крила по ярки от възторга,

на  мрачината дали дан,

във кръговрата на нещата

Божествено пречистен свян.

Едно усещане за свилени чертози,

в уроци почернели от лъжи,

крилата ангелски белязали със рана,

която вечно ще кърви.

В съблазънта змията рог забива,

във тленността прикрива гордостта,

със тайнството на думите се слива,

комета с ангелска следа.

И полунощно се смирявам,

клавиш със ангелски акорд,

октомври мълком подминавам,

до дъно пия ангелски възторг.