Ръми, ръми, ръми,
две чаши и една въздишка,
когато вечерта ръми,
сълзите са презрели вишни.
Две педи тишина от теб до мен,
началото смутено коленичи,
поемам нежността ти във дъжда,
плътта ми горестно те иска.
Постелята е каменно легло,
във облачна палитра наредена,
дъхът ми те докосва във дъжда,
миража върху камъните плиска.
Чуплива съм, стъкло от сив мотив,
в света зазидан между две вселени,
във празничното ми легло
най каменното цвете ще ми свети.
Няма коментари:
Публикуване на коментар