събота, 20 септември 2014 г.

Ден втори

Разтворих утрото във цвят от нежност,
потопих го във залеза на твоята следа,
изгря безсмъртниче в мига  умиращ
отекнал в стъпките на  дива тишина.

Преброди вятъра затихналото време,
в най тъмното на  спомена проблесна самота
мълчанието надничаше в съмнението тежко,
прокрадваха се в мислите мастилени петна.


Няма коментари:

Публикуване на коментар