Разтворих утрото във
цвят от нежност,
потопих го във залеза на твоята следа,
изгря безсмъртниче в
мига умиращ
отекнал в стъпките на дива тишина.
Преброди вятъра затихналото време,
в най тъмното на
спомена проблесна самота
мълчанието надничаше в съмнението тежко,
прокрадваха се в мислите мастилени петна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар