Нешепотно нашепвам през призмата на случая.
Усмихвам се невидима в целувката на спомена.
Онази тайна премълчавана е толкова измислена,
във ангелското време на казаните истини.
Сълзи да роним радост моя е безсмислено,
иронията тъй любовно ни сплотява,
във пъстротата на лъжите авантюрата оазис е,
разголва сетивата в разврата на душата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар