Следите ни по пясъка
във босия сумрак
отново омагьосани
в най ласкавия мрак...
Илюзията е кръпка
напук на вечността,
всяка наша стъпка
събужда любовта...
Ръцете ти са нощни,
очите ти мълвят,
най топлите безумия
във пламналия ад...
От устните ти пия.
И толкова си мой.
Вълна съм аз. Стихия.
А ти за мен си бряг...
Няма коментари:
Публикуване на коментар