четвъртък, 7 август 2014 г.

***

Следите ни по пясъка
във босия сумрак
отново омагьосани
в най ласкавия мрак...

Илюзията е кръпка
напук на вечността,
всяка наша стъпка
събужда любовта...

Ръцете ти са нощни,
очите ти  мълвят,
най топлите безумия
във пламналия ад...

От устните ти пия.
И толкова си мой.
Вълна съм аз. Стихия.
А ти за мен си бряг...






Няма коментари:

Публикуване на коментар